THE MOON

ЛУНАТА

Луната е известна още от най-древни времена. Тя е най-яркият обект на небето след Слънцето. Звездната й величина достига -13^m.

Средното разстояние между центровете на Земята и Луната е 385 000 km, което е около 30 пъти диаметъра на Земята. Диаметърът на Луната е 3 474 km, малко повече от 1/4 от земния диаметър. Лунният обем е около 2% от земния. Средната плътност на Луната е 3,34 g/cm³, по-малка от земната, която е 5,52 g/cm³. Гравитационната сила на повърхността на Луната е около 17% от гравитационната сила на повърхността на Земята.

Тъй като Луната не е самосветеща, а само отразява слънчевата светлина, от Земята се вижда само частта от лунната повърхност, която е осветена от Слънцето. Луната обикаля по орбитата си около Земята, и поради това ъгълът между Земята, Луната и Слънцето се променя. Ние наблюдаваме това явление като цикъл на лунните фази. Периодът от време между две последователни новолуния е 29.5 d (709 h) и се нарича синодически месец.

Околоосното въртене на Луната и орбиталното й движение около Земята са синхронни. Това означава, че към Земята е обърната почти една и съща част от Луната. Малки вариации в ъгъла под който се вижда Луната позволяват от Земята да се види около 59% от лунната повърхност. Но разбира се, в кой да е момент са видими само 50% от Лунната повърхност. Това явление се нарича либрация на Луната.

Една от причините за земните океански приливи е приливната сила на Луната, другата причина е приливната сила на Слънцето. По същество приливната сила не е някакъв отделен вид сила, а се дължи на зависимостта на гравитационното поле от разстоянието. Близката страна на Земята е привличана по-силно от Луната отколкото далечната.

Затъмнението е явление, при което сянката на едно небесно тяло преминава по повърхността на друго небесно тяло. Слънчевите затъмнения се случват при новолуние, когато Луната е между Земята и Слънцето. Лунните затъмнения се случват при пълнолуние, когато Земята е между Слънцето и Луната.

Луната е единственото небесно тяло, на което е стъпвал човек. Луната също е и единственото небесно тяло, от което са доставени проби на Земята (в макроскопичини количества). Ето списък на някои важни събития от историята на изследването на Луната с космически апарати (АМС - Автоматична Междупланетна станция):

• Първата АМС, която прелита покрай Луната е съветската Луна 1. (4 януари 1959 г. на разстояние от 5 995 km)
• Първото успешно твърдо кацане на лунната повърхност е извършено от Луна 2. (14 септември 1959 г., 22:02:24 UTC)
• Първите фотографии на невидимата от Земята обратна страна на на Луната са предадени от Луна 3. (7 октомври 1959 г., от 03:30 до 04:10 UTC)
• Първото успешно меко кацане е на лунната повърхност е извършено от Луна 9. (3 февруари 1966 г., 18:44:52 UTC)
• Първата АМС въведена в орбита около Луната (първият изкуствен спътник на Луната) е Луна 10. (3 април 1966 г., 18:44 UTC)
• Първата АМС която доставя проби от лунния грунт на Земята е Луна 16. (20 септември 1970 г., 05:18 UTC)
• Първият самоходен радиоуправляeм апарат Луноход 1, е доставен на повърхността на Луната от Луна 17. (17 ноември 1970 г., 03:46:50 UTC)
• Първите и единствени досега пилотируеми кацания на Луната са осъществени по американската лунна програма "Аполо".
  • Първото кацане е извършено от Аполо 11. (24 юли 1969 г., 16:50:35 UTC)
  • Последното кацане е извършено от Аполо 17. (19 декември 1972 г., 19:24:59 UTC)